Природа: растения / флора в благоевград и региона

Тук ще да научите, кои животни живеят в Благоевград и региона - Рила, Влахина планина и поречието на р. Струма в община Благоевград.

На някои места цветете е известно и под името Великденче.

Рядко ще видите меденосни пчели по нея, но розово-лилавите цветове обосено се харесват на земните пчели, които с дългите си хоботчета лесно достигат до нектара.

Родината на това нежно цвете е Кавказ. Разпостранява се само чрез семена, които се използват и от мравките за храна на ларвите. Попаднало в земята, семето може да преживее до 30 години. 

Макар и да не дава много нектар и полени, цветчетата се харесват от пчели, земни пчели и цветарки (сирфидни мухи).

Източници: https://www.mein-schoener-garten.de/pflanzen/persischer-ehrenpreis и

По-голяма част от живота си това нежно растение прекарва под земята - като луковица, чакаща подходящи условия да разцъфне. В края на зимата пренебрегнатото кукувиче грозде започва да расте и е едно от първите, които разцъфват през март. Ще го разпознаето по силния наситен син цвят. Търсете листата в основата на растението, те ще са между 2 и 7 на брой.

Прилича на гроздето по грозда, на който са закачени финните цветчета - те могат да бъдат до 40 на брой. Помиришете ги - приятният аромат напомня ли ви на праскова? С него пренебрегнатото кукувиче грозде привлича пчели и земни пчели, но и отблъсква мишките.

Ако се вгледате, ще забележете още нещо - горните цветчета са по-малки и стоят хоризонтално. Това са така наречените стерилни цветове - те се безполови и служат само да привличат опрашаващите насекоми.

Семената се разпостраняват или чрез вятъра или след като бъдат преработени в организма на животното, хапнало си с тях, в изпражнението му.

Източник: https://www.lubw.baden-wuerttemberg.de/natur-und-landschaft/weinbergs-traubenhyazinthe и https://www.donauauen.at/wissen/natur-wissenschaft/flora/weinbergs-traubenhyazinthe-muscari-neglectum

Овчарската торбичка се използва в народната медицина за спиране на кръвотечението - ако потече кръв от носа или от рана. Освен това стимулира кръвообращението - направете си чай с няколко стръка овчарска торбичка (пресен или сух, 2 ч. л. на 250 мл вода). Помага и при ниско кръвно. Жените, които страдат от силна менструация, могат да пият чай от овчарска торбичка (но бременните - не).

Растението (без корените) може да се ползва и в кухнята, ако правите например салата, използвайте листата, преди цъфтеж, а след това самите цветчета. Семената са чудесен заместител на горчицата и черния пипер и са богати на Витамин С. Но къде всъщност са семената? В малките сърчица, растящи по стъблото, които дават името на цветето - кожените торбички на овчарите в средновековието са имали подобна форма. Всяко растение произвежда между 5000 и 40000 семена, а семената могат да преживеят в почвата до 30 години. Между другото - дори и корените са ядливи - ако ги изсушите и настържете ще получите подобен на джинджифил прах.

Едно- или двугодишно растение.

Източник: https://www.ages.at/mensch/arzneimittel-medizinprodukte/heilpflanzen/gewoehnliches-hirtentaeschel и https://www.bergwelten.com/a/hirtentaeschel-superfood-und-heilpflanze и https://www.bzfe.de/presse/pressemeldungen-archiv/wildkraeuterkueche-mit-dem-hirtentaeschel

Красивото растение дава нектар и храна на няколко вида пчели, земни пчели и пеперуди.  Ако не бъде опрашено, обикновеното гологравче се разпостранява чрез самоопрашване.

Всички части на растението са отровни.

Източници: https://www.burgenlandflora.at/flora/detail/globularia-bisnagarica/#c-9

Защо това нежно цвете се казва петопръстник? Погледнете листата му и отговорът е ясен - с голямо въобращение може да си ги представим като ръка с пет пръста. Това растение е от семейство Очиболец и може да го срещнете под името пълзящ очиболец. И това име му прилята, тъй като стъблото пълзи по земята и подобно на ягоди, къпини и малини може да покълне на ново място.

Цветчетата произвеждат около 200 малки семенца, които се харесват от мравките. Мравките събират семена, богати на мазнини (маслено прикачено образувание, наречено елайозом), и ги пренасят в гнездото си, където отделят елайозома от семето. Елайозомът служи като храна за мравките, особено за тяхното потомство. След като изядат елайозома, мравките обикновено изхвърлят семето близо до гнездото, на места с богата на хранителни вещества почва, което създава идеални условия за покълване на семената (т. нар. Мирмекохория - разпространение чрез мравки на семена богати на мазнини (елейозоми).

Въпреки че не е отровен, петопръстникът не се използва като хранителна култура или зеленчук, а по-скоро (особено в миналото) като средство за приготвяне на отвари, компреси и тинктури за вътрешна и външна употреба при различни здравословни проблеми.

Източници: https://www.naturadb.de/pflanzen/potentilla-reptans/ и https://files.botanica.gallery/pdf/62_Botanica1.pdf

Ако се разхождате късен следобед край поляни и търсите жълтия цвят на ливадната козя брада, ще останете разочаровани. Затова - задължително излезте сред природата преди обед! Ливадната козя брада (позната и под името полска козя брада) цъфти само предиобед, а ако имате време около обед и наблюдавате растението, ще видите как то се затваря. 

В по-късен етап може да объркате растението с глухарче, тъй като плодовете му също са сферично подредени пухкави хвърчащи семенца.

Растението е ядливо и дава нектар и прашец. Харесва се от минна пчела Sandbienen-Arten (Andrena fulvago und Andrena pandellei).

Ливадната козя брада най-често е двугодишно растение, има дълбок корен и се разпостранява чрез семена (подобно на глухарчето). Семената могат да запазят кълняемостта си в почвата до 2 години.

Източници: https://www.insektenreich-sh.de/wissen/artensteckbriefe-pflanzen/wiesen-bocksbart и https://www.rheinische-kulturlandschaft.de/arten/wiesen-bocksbart/

Родът съдържа около 600 вида. В България са установени около 50 вида.

Почти всички видове са повече или по-малко отровни.

Източник: https://bgflora.net/families/ranunculaceae/ranunculus/ranunculus.html

Румелийската звъника се среща на Балканите.

Ако видите красивите жълти цветове на желтак - порадвайте им се - всеки цвят има много кратък живот - цъфти само за един ден и вечер прецъфтява.

Цветовете произвеждат малко нектар, но за сметка на това — много прашец в многобройните тичинки.

Интересен е механизмът на движение на тичинките: щом едно насекомо ги докосне, те се разгъват навън и освобождават малкото близалце в центъра.

Разпространението на семената се осъществява основно чрез вятър и дъжд. Освен това те са лепкави и могат да полепнат по животни.

Източник: https://www.naturadb.de/pflanzen/helianthemum-nummularium/

Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Източник: http://www.e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Genpilos.html

Пълногрудестата лисичина оцелява в почвата през зимата като грудка, в която се съхраняват резервните вещества, подобно на картофа. Пониква рано през годината и достига 10 - 20 см височина.

Има нежни пръстовидни листа и може да цъфти още в края на март. Цветът завършва под формата на удължена, извита тръба. Цветът на цветята варира, обикновено са бледочервени, но могат да бъдат и светлосини, лилави или бели.

Пълногрудестата лисичина са важна за пчелите. Тъй като нектарът е скрит дълбоко, той се достига най-добре от насекоми с дълги хоботчета. Земните пчели с къси хоботчета обаче се научават да захапат цветето отвън, за да достигнат до нектара.

Разпространението се извършва от мравки, които разнасят маслосъдържащите семена.

Пълногрудестата лисичина е отровна, което я предпазва да стане храна за животните.

Източник: https://www.karlsruher-naturkompass.de/index.php?id=95 

Вълнестата глушина се посещава с удоволствие от медоносни и диви пчели, особено за нектара, който произвежда, общо 70 вида пчели и диви пчели, 1 вид пеперуда, а листата служат за храна на 22 вида гъсеници. 

Богата е и на протеини; за фураж често се отглежда в ниви с ръж и пшеница, където се увива около растенията, а после се коси и използва за хранене на добитъка.

Вълнестата глушина увеличава съдържанието на азот в почвата благодарение на симбиотичните бактерии в корените си по следния начин: Образува грудки по корените, в които се заселват бактерии от рода Rhizobium. Тези бактерии могат да превръщат атмосферния азот във форма, която растението може да усвои. Растението от своя страна осигурява на бактериите въглехидрати, произведени чрез фотосинтеза. Благодарение на тази симбиоза вълнестата глушина може да расте на почви с ниско съдържание на азот и същевременно да обогатява почвата с азот.

Тази способност прави вълнестата глушина ценна като зелен тор в земеделието, тъй като подобрява почвата и намалява нуждата от изкуствени азотни торове.

Има дълбоки корени.

Източник: https://www.naturadb.de/pflanzen/vicia-villosa/ и https://agri.bg/agrosaveti/torene-i-podhranvane/biologichna-fiksatsiya-na-azota-2

Цветовете на обикновеното плюскавиче са отворени през целия ден, но излъчват аромат, наподобяващ този на детелина, само през нощта, за да привлекат насекоми. Това прави растението особено привлекателно за нощните пеперуди. По този начин то става важно и за прилепите, тъй като нощните пеперуди са част от тяхната плячка. До нектара, който се намира дълбоко в чашката, могат да достигнат само нощни пеперуди и насекоми с дълги хоботчета. Земните пчели заобикалят това препятствие, като прогризват дупка в чашката, за да стигнат до нектара, като така цветът не бива опрашен.

За много видове пеперуди не са важни само цветовете, но и листата и други части на растението, например гъсениците на Hadena filograna, Hadena perplexa, Hadena compta.

Освен от насекоми опрашването при двуполовите цветове се извършва и чрез самоопрашване. 

Разпространението на семената се осъществява чрез саморазпространение и разпространение с помощта на вятъра.

Източник: https://www.pflanzen-deutschland.de/Silene_vulgaris.html и https://www.deutschland-summt.de/pflanze-des-monats-mai-2024-das-taubenkropf-leimkraut-silene-vulgaris.html

Студ и суша растението преживява като луковица, която е склад за полезни вещества. Любопитно е, че цветовете се разтварят само, когато грее слънце. Цъфти сравнително за кратко - 3 - 4 седмици.

Отровно растение, което не трябва да се яде. Всички части на растението са токсични, но най-опасни са луковиците – те могат да се сбъркат с ядлив лук, което увеличава риска от неволно отравяне. Съдържа вещества, които влияят на сърдечната дейност. Въпреки своята токсичност, луковиците са консумирани в продължение на векове и са били използвани както в турската кухня, така и в индийската медицина. Луковиците са били сушени и стривани, цветовете — сварявани и добавяни в хляб. Цветни есенции се използват и в терапията с цветя на Бах.

Сенниковидната млечна звезда се опрашва от насекоми или подлежи на самоопрашване. Цветовете й образуват изобилен нектар и прашец; прашец събират осем вида диви пчели, пет вида пчели Andrena sp. и три вида пчели Lasioglossum sp.. Гъсениците на нощната пеперуда Episema glaucina използват растението като храна. 

Семената се образуват рядко; те са ценени от мравки и се разпространяват чрез тях. Гарванският лук се разпостранява основно чрез дъщерни луковици.

Източник: https://www.naturadb.de/pflanzen/ornithogalum-umbellatum/

Един от първите храсти, който започва да цъфти в Благоевград е Орловият нокът (разходете се например покрай река Бистрица в посока от центъра към парк Бачиново и ще го намерите). И как ухае, докато цъфти! Растението е братовчед на бъза и има близо 200 разновидности. Храстът е вечнозелен.

Цветовете на орловия нокът са храна за пчели и пеперуди, използват за чай и дори имат терапевтичен ефект! Птици и други животни хапват зрелите плодове. Орловият нокът се използва и в медицината.

Един от най-рано цъфтящите храсти в Благоевград, особено в пространството между кв. Вароша и река Бистрица.

Около красивите му цветове няма да видите пчели и други насекоми, тъй като то не дава нектар и прашец.

Може да го намерите на много места в Благоевград и региона. Ясеновидният клен (или явор) дори е включен в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа. 

Интересно - тези дървета се делят на мъжки и женски (двудомни). И с това принадлежи към едва 6% от растенията на земята, при които мъжките и женските цветове растат на различни дървета.

Какво ни дава?

Любими животни: Мъжките дървета са едни от първите растения през март, които снабдяват пчели и насекоми с полени. Не дава нектар. Пионер е със своя ранен цъфтеж (преди Spitzahorn). Женските ясенолистни кленове не представляват интерес за опрашващите животни, тъй като не произвеждат нектар или полени.

Как се разпознава? През пролетта започва да цъфти преди да се разлисти, ще го разпознаете по интересните гроздовидни съцветия, особено при мъжките екземпляри. Има ли листа, разпознаването става по-лесно - те са най-често 3 на брой, закачени на едно стълбче и имат яйцевидна форма. През есента може да определите вида и по плодовете му - дълги и сухи двойни крилатки, с две разперени крилца, всяко от които крие едно семе.

От къде е? Родината на ясенолистния клен е Северна Америка, в България е пренесен края на 19 в. и първоначално се е отглеждал в царските градини и в градски паркове в София. Включен е в списъка на най-опасните инвазивни чужди видове, застрашаващи биоразнообразието в Европа.

Къде расте в Благоевград? На картата сме отбелязали няколко места, на които може да намерите ясенолистен клен / ясенолистен явор в Благоевград: