Природа: животни / фауна в благоевград и региона

Земната пчела от вида Bombus argillaceus обича топли и слънчеви места.

Пчелата от вида Bombus argillaceus е най-голямата земна пчела в България - царицата достига 2,4 - 2,8 см, работничките 0,8 - 1,9 см, а мъжките екземпляри - 1,2 - 1,7 см.

Храна: По отношение на храната земната пчела от този вид не е придирчива - събира нектар и прашец от различни цветя, например от семейство устноцветни. През пролетта това може да бъде червената мъртва коприва, а през лятото -кандилниче (Ballota nigra / Schwarznesseln). Други любими растения са детелината (Klee), черен оман (Symphytum / Beinwell), луличка (Linaria vulgaris / Leinkraut). 

Зимуване: Оплодената предишната година царица зимува в земята - предпочита изоставени подземни миши дупки (особено й харесват тези на водните полевки, arvicola). Не всяка царица успява да преживее зимата - може да се случи от 10 царици само една да излезе на пролет. Причините са различни - рязка смяна на температурата, разтапяне и последвало замръзване на почвата, наводнения през пролетта.

Събуждане: Ако видите този вид земна пчела края на март или през април може да сте сигурни, че това е царица, която има много работа пред себе си. Тя трябва да създаде пчелно семейство. 

След като си проправи път от земята, младата царица първо прави слънчеви бани, за да се стопли. След това лети към първите цветя, за да се подсили с нектар (въглехидрати). Предпочита да са тъмни цветя, защото така може да се топли на цветята. Тъмните цветя абсорбират слънчевата енергия по-бързо от светлите и следователно са по-топли от светлите цветя. Между приема на нектар и приема на цветен прашец върху цветята, пчелата отново и отново прави слънчеви бани на различни повърхности (включително, например, стените на къщата, нагрявани от слънцето). След няколко дена царицата започва да търси подходящ дом за пчелното семейство, което ще създададе.

Дом: Наблюдавали ли сте земни пчели да летят на няколко сантиметра - и забележимо бавно - ниско над земята в търсещ полет, за да изследват дупки в земята или между камъни? Тези полети означават, че царицата скоро ще построи гнездо и ще снесе първите яйца.

Мътене: Намерила подходящо място, младата земна пчела първо изгражда малка топка (колкото орех), използвайки съществуващия изолационен материал. Точно зад входа на малкото гнездо се намира съдът за нектар, а близко до него е питата за разплод с първата „люлка за яйца“: клетки, запечатани с восък, в които младите ларви растат по няколко заедно. Царицата снася първите си яйца върху килим от цветен прашец, смесен с нектар и изгражда първата си люлка за яйца от сместа от полени и нектар. Преди да затвори първата си люлка за яйца, тя снася до осем яйца с продълговата форма (около 2 мм дебелина и 5 мм дължина), след което ги затваря, това е първото пило. Царицата лежи с разперено коремче като кокошка върху пилото, което преди това е било запечатано от нея. От време на време хапва от съда за нектар.

Знаете ли, че за да събере буркан от 500 гр мед, медоносната пчела прелита разстояние, което се равнява на 3 обиколки около земното кълбо? (Източник: Naturdetektive)

Кафявата ружова хесперида обича топли, сухи, слънчеви места, затова няма да я намерите в гористи местности.

Женската снася около 100 яйца, като поставя всяко едно отделно на листо на слез (или слезово растение).

Гъсениците се хранят с листата на слезови растения (Malvaceae), например мускусен слез (Malva moschata).

Източник: https://www.natur-in-nrw.de/HTML/Tiere/Insekten/Schmetterlinge/Hesperiidae/TSHD-1.html

Източник: https://nrw.nabu.de/tiere-und-pflanzen/aktionen-und-projekte/tagfaltermonitoring/tagfalter-nrw/22581.html

Летящ вид бръмбър, който обича дъбови гори, защото там намира достатъчно от любимата си храна - гъсениците на пеперудите, които харесват особено дъбови листа.

В случай на недостиг на храна той може да преживее в дупка в почвата няколко години, докато отново настъпи период на масово размножаване на пеперуди.

По време на продължителните си полети може да прелети дори върхове като Алпите, Карпатите или дори Ламанша.

Източник: https://www.lwf.bayern.de/mam/cms04/wissenstransfer/bilder/puppenraeuber_faltblatt.pdf

Любопитното име идва от начина, по който женската поставя яйцата си. През юли тя снася и слепва яйцата около тънки клонки, така че се образуват пръстени. Пръстенотворката е истинска творителка на пръстени от яйца!

Дърветата, върху които поставя яйчените пръстени през лятото, не са избрани случайно - техните свежи листа и цветове ще са любимата храна на новоизлюпените гъсеници следващата пролет (например ябълка, слива, дъб, трънка и др). От лятото до следващата пролет бъдещите пеперуди ще бъдат на сигурно място в твърдите и предпазващи от студено време яйца (между 100 и 300 на брой). 

След като се излюпят, обикновено през април, гладните гъсеници започват да правят паяжинови гнезда и изяждат листата на клонката, а след това преместват паяжината към следващата клонка. Хранят се нощем, а денем се събират заедно в гнездото. През този период гъсеницата няколко пъти сменят кожата си, която става малка за порасналото тяло. 

В края на май и началото на юни те са вече достатъчно големи и готови за следващия етап от живота си, напускат гнездото и всяка гъсеница търси подходящо място, където ще оплете пашкула си, като например разклонения на дървета или под някое листо. 

След около една до две седмици от пъшкула излита пеперуда. Мъжките индивиди веднага започват да търсят женски половинки, за да я оплодят и създадат поколение. Летят обикновено привечер и през нощта. 

Пръстенотворката, независимо дали мъжка или женска има кратък живот като възрастен индивид, около една седмица, тъй като тя няма хобот и храносмилателна система, не може да пие нектар и не се храни като възрастен индивид, а разчита на натрупаните резерви. След оплождането женската трябва да намери подходящо място за оплождане и да снесе яйца във формата на пръстен, с това и нейният жизнен цикъл приключва. 

Източник: https://calendar.iag.bg/bg/node/38 и https://www.forst-rast.de/Ringelspinner.html и https://agri.bg/novini/prastenotvorka-povrezhda-vsichki-ovoshtni-darveta-no-predpochita-yabalkata-2 и https://www.spektrum.de/lexikon/biologie/ringelspinner/57214 и http://www.insecta-web.org/MWM/htmls/sa_lasiocampidae.html

След около 5 до 8-месечно презимуване в дупка в земята, където няма опастност от замръзване, през март зеленият гущер излиза на повърсността, първо мъжкият, а обикновено след около месец и женската. Последни, през май, се показват и малките гущерчета. 

В началото най-важно е събирането на топлина на слънце.

След като веднъж е сменил кожата си, през май настъпва време за зеления гущер да си намери партньор. През размножителния период при мъжките страните на главата и гушата стават наситено сини. През размножителния период мъжкият поддържа голяма индивидуална територия, като яростно я отбранява от други мъжки и допуска само няколко женски. Намерил подходяща партньорка, мъжкият първо захапва опашката на вървящата пред него женска, двамата продължават да се движат в така наречения брачен поход. След това захапва хълбоците, огъва долната част на тялото си под женската и вкарва своя хемипенис в клоаката на женската. Копулацията продължава няколко минути. Ако се появи възможност, женската се чифтосва с няколко мъжки и обратно.

След около 3 до 6 седмици женските снасят средно около 10 яйца, които първоначално са широки около един сантиметър. За целта женската изкопава дупки с дължина около 15 - 30 см, които са на дълбочина около 10 - 20 см под земята и снася вечер или през нощта. След това женските често пазят и защитават гнездото в продължение на няколко дни - дори срещу други женски. До излюпването на яйцата минават около 70 - 100 дни, в зависимост от околната температура.

Малки: Малките се излюпват от втората половина на август и са дълги около 4 см. Полова зрялост настъпва около двегодишна възраст. Смъртността през първата година е между 82 и 90 %.

В края на лятото активността на зелените гущери постепенно намалява. Те се оттеглят обратно в зимните си квартири от края на септември до средата на октомври, като мъжките остават активни по-дълго от женските. Младите гущери могат да се наблюдават до октомври, тъй като те все още трябва да натрупат достатъчно резерви преди зимния сън.

Храна: Храни се с мокрици, паяци и насекоми (например скакалци и щурци, бръмбари, оси и земни пчели), както и тънкостенни охлюви или дори млади мишки, но също така и яйца на влечуги, млади влечуги. Понякога приема и сладки плодове като къпини, червено грозде или ягоди. Зеленият гущер често пие капки роса или от водоеми през лятото.

Врагове: Зеленият гущер е плячка на змии (например медянката), хищни птици и червеногърби сврачки, котки, таралежи, лисици и златки.

Продължителност на живота: Зеленият гущер живее средно 5 до 15 години.

Източници: https://www.deutschlands-natur.de/tierarten/amphibien-reptilien/oestliche-smaragdeidechse/ и https://www.lfu.bayern.de/natur/sap/arteninformationen/steckbrief/zeige?stbname=Lacerta+viridis и

https://www.burgasmuseums.bg/bg/encdetail/zelen-gushter-173